четвъртък, 5 септември 2013 г.

Дядова попара

Беше ми останал сух хляб, който някак си ме беше жал да изхвърля. Така си съхнеше седмици наред,  докато реша какво да го направя.  И въпреки, че вкъщи лук  не се яде,  сухите питки ме подтикнаха да купя и да си направя тази толкова вкусна попарка, която моя дядо си правеше сам  и както я наричаше,  беше като мехлем. Та дядо, който не умееше да готви, правеше най-вкусната попарка, вкусът на която ще помня винаги.  Просто, лесно, но повярвайте ми -  ужасно вкусно ядене,  поне за мен.

И понеже баба и дядо все си ги спомням заедно, някак си не вървеше да наснимам гювечетата без бабените каренца, които специално ни беше нашила на всички внучки за чеиз, и които бяха изгладени и нагънати в найлонов плик с бележка - Петя! Ех, спомени!


Необходими продукти за 2 гювечета:

3 питки сух хляб, или половин
около 150 гр. сирене
1 глава лук
5-6 с.л. олио, зехтин или масло
1/2 с.л. червен пипер
500 мл. вода
1 ч. л. сол

Нарежете или натрошете на кубчета сухия хляб. Ако желаете, може да го препечете , ако не - пропуснете. 

Преварете водата със солта за 5 мин.

В олиото запържете лука до златисто и на края добавете червения пипер.

Напълнете гювечетата със сухия хляб, добавете натрошеното сирене и  изсипете по равно в двете гювечета от препържения лук. Накрая залейте с преварената и подсолена вода и захлупете. Изчакайте 15-20 мин.  и хапнете. Студено също е вкусно.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...