Беше ми останал сух хляб, който някак си ме беше жал да изхвърля. Така си съхнеше седмици наред, докато реша какво да го направя. И въпреки, че вкъщи лук не се яде, сухите питки ме подтикнаха да купя и да си направя тази толкова вкусна попарка, която моя дядо си правеше сам и както я наричаше, беше като мехлем. Та дядо, който не умееше да готви, правеше най-вкусната попарка, вкусът на която ще помня винаги. Просто, лесно, но повярвайте ми - ужасно вкусно ядене, поне за мен.
И понеже баба и дядо все си ги спомням заедно, някак си не вървеше да наснимам гювечетата без бабените каренца, които специално ни беше нашила на всички внучки за чеиз, и които бяха изгладени и нагънати в найлонов плик с бележка - Петя! Ех, спомени!
Необходими продукти за 2 гювечета:
3 питки сух хляб, или половин
около 150 гр. сирене
1 глава лук
5-6 с.л. олио, зехтин или масло
1/2 с.л. червен пипер
500 мл. вода
1 ч. л. сол
Нарежете или натрошете на кубчета сухия хляб. Ако желаете, може да го препечете , ако не - пропуснете.
Преварете водата със солта за 5 мин.
В олиото запържете лука до златисто и на края добавете червения пипер.
Напълнете гювечетата със сухия хляб, добавете натрошеното сирене и изсипете по равно в двете гювечета от препържения лук. Накрая залейте с преварената и подсолена вода и захлупете. Изчакайте 15-20 мин. и хапнете. Студено също е вкусно.
