Смятах, че за тази година няма да публикувам повече нищо, но водена от поговорката "не оставяй днешната работа за утре",  все пак  реших   да ви покажа и този тиквеник, който бях правила около Коледа. 

Тиквеника винаги го свързвам с баба ми, която обикновено по това време  на годината ни правеше. Спомням си,  как с една тъничка точилка разточваше корите, които правеше толкова прозрачни, че чак мушамата на масата се виждаше през тях. Спомням си, и как ни го носеха вкъщи с дядо, в увита тава с вестник, сигурно поради липса на друга хартия по това време. Спомням си, и как баща ми толкова го обичаше, че  още като го видеше си взимаше едно парченце, нали майка му го беше правила:)

За съжаление, само спомените са ми останали, защото така и никога не се опитах да направя ръчно точени кори, като на баба.

Настоящия тиквеник няма нищо общо с бабиния, но тъй като имах тези кори, го направих с тях.

Не знам дали има смисъл изобщо от рецепта, та кой ли не може да прави баница и тиквеник. Единственото нещо, което реших в последствие е да го сиропирам.

И така, нека първо да ви покажа корите, които ми донесоха   - Чипровски домашно печени кори.


В  леко намаслена тавичка поставете 1 от корите, които според  указанието на опаковката трябва да се потопят във вода с щипка сода.

Поръсете обилно с настъргана тиква, малко захар,  малко олио, канела /ако обичате/ и орехи на парченца /също по желание/.  Поставете следващата кора и редувайте с тиквата, докато наредите 5-6 пласта. Завършете с кората.

Изпечете на 180-200 С .

Сироп: 

Сварете
2ч.ч вода
2ч.ч захар
1 ванилия

Отместете от котлона и добавете около 50-70 гр масло. Когато маслото се разстопи, залейте студения тиквеник и оставете докато поеме сиропа.



Желая ви весело посрещане на Нова Година! Бъде здрави и нека новата бъде още по-добра от старата!

До нови срещи!

Днес отново ви представям лесна за приготвяне храна.  И освен лесна е с много полезна съставка, а именно изварата. И ако изключим пастата , всичко останало е доста диетично.

Необходими продукти :

За соса:

3-4 с.л. с връх доматено пюре / може да замените с дом. сос

3-4 с.л. зехтин

босилек

сол и подправки на вкус - аз слагам чесън на гранули и черен пипер

рикота  /преди време употребявах цялата опаковка, но в последно време намалих на 1/2,  така че вие преценете как ви допада повече/

300 гр. паста / доста често използвам този вид, тъй като детето ги обича, но вие може да замените с каквато си пожелаете/

Както бях писала и при пастата с риба тон, има два начина за направата на соса, вие изберете кой  ви допада повече.

1 вариант, по който аз приготвям:

Сложете доматеното пюре, зехтина, подправките и босилека в тенджера. Разредете с около 1,5-2 л. вода и варете до сгъстяване на соса.

 

2 вариант:

Затоплете зехтина и запържете доматеното пюре , след което  разредете с вода, овкусете на вкус и варете до сгъстяване на соса. За почитателите на лука, смятам че така е по-удачно. При нас той е изключен, както виждате не присъства в моите рецепти, но разбира се, това не  ви пречи  да си го добавите.

Към вече сварения  и отстранен от котлона  сос,  добавете изварата, която както писах по-горе може да е половин или цяла опаковка, според вкуса ви. Смесете добре, така че от изварата да не останат бучки.

Сварете пастата, според указанията на опаковката 8-15 мин., изсипете водата и смесете със соса. Сервирайте с настърган пармезан.

Какво е Коледа без подаръци? Навярно повечето от вас са получили такива и малцина са били пропуснати.  Дядо Коледа не ме забрави и мен . Получих малко, но ценни подаръци,  подарени  по възможно най-нетрадиционния начин, един от тях скрит и пазен месеци наред от мен.  И тъй като са лични,  няма да се хваля публично сега. Но не мога да не ви покажа тази малка красива кутийка, която едната ми сестра, запалена по техниката квилинг, изработи собственоръчно и ми я подари, напълнена с шоколадови трюфели - пак  направени от нея. Сигурно някой ще си каже , какво пък толкова - кутия, като кутия, да, ама  не,  когато нещо е направено с толкова труд и любов, няма начин да не се оцени.  Така  че, мила ми сестро, благодаря ти от сърце за всичко, което си направила за мен, правиш и ще продължаваш да правиш. Обичам те!

Така и така съм закъсняла с рецептите, поне да ви покажа над какво се трудих. Обожавам купешкия щолен и тази година реших да си направя сама. Случайно попаднах на  тази рецепта,  която се получи  добре, но определено предпочитам готовия от магазина. Затова няма да ви давам рецепта докато не намеря по-сполучлива. И ако ви се дояде, докато гледате снимките,  отидете до магазина и си купете:), и без това е затрупано с щолени и панетоне по това време.

Знам, знам, че съм закъсняла с коледните рецепти и, че вече сте подготвили трапезата, но така се получава когато човек чака  последния момент. Все пак, тези меденки могат да се правят целогодишно, така че макар и малко късничко,  реших да ви ги покажа.

Рецептата  отново е много лесна, а се получават чудесни меденки, които може да слепите с мармалад, да украсите с ядки или да оставите просто така.  И не знам дали защото ги правихме заедно с моя мъник , но се получиха чудни. Още топли, топли ги опитахме и им се насладихме.

Необходими продукти за меденките:

2 яйца

1,5  ч.ч захар

1 ч.ч олио

1 пакет канела

1 к.ч. мед

1 ч.л. сода бикарбонат

брашно, колкото поеме

Омесете средно меко тесто от всички продукти.  Разточете около 3-5 мм.  и с формички изрежете фигурките. Поставете върху тава, застлана с пекарска хартия и печете на предварително загрята фурна на 180 С, за около 10-15 мин. 

Част от изстиналите меденки реших да украся с  моделираща маса, а отгоре ги нашарих с

Роял айсинг, който приготвих от:

1 белтък

1 ч.л лимонов сок

1,5 ч пудра захар

Тези кошнички не са нищо специално. Не бях предвидила да ги правя, получиха се в следствие на останали продукти, с които правих едни сладки орехчета (тях ще ви представя друг път) .  Рецептата за самите кошнички няма да ви давам, тъй като станаха доста твърдички и по-скоро служиха за подложка на крема,  може би ако се направят от маслено или друго  тесто, ще са по-сполучливи. Но, за сметка на кошничките,  кремчето се получи истинска шоколадова бомба, която си заслужава да споделя.

Всъщност, крема не е много по-различен от трюфелите, с които наскоро ви почерпих,  просто към него добавих  крем сирене.

Необходими продукти

250 мл. неподсладена сметана (аз използвах Hopla)

200 гр. шоколад с 50% какао

50 гр. масло

1 опаковка крем сирене Филаделфия

Затоплете сметаната  и преди да заври отместете от котлона.  Към нея прибавете шоколада на парчета и бъркайте до неговото разтваряне. Добавете маслото и оставете да изстине. Когато сместа е достатъчно изстинала и полу втвърдена, добавете топеното сирене и разбъркайте добре, до получаване на еднородна смес. 

Шприцовайте в кошничките или използвайте за торта, или друг сладкиш по ваше усмотрение.

Спомням си като дете,  как баба  ни правеше този сладкиш. Когато го опитах за първи път  помислих, че отгоре е слагала бисквитки.  Толкова много ни харесваше на всички.

Много лесен, вкусен и икономичен!


Необходими продукти:

2 яйца
2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч олио
1 бакпулвер
1 ч.ч брашно + още почти толкова за трохите
6 ябълки
1 ч.л канела
пудра захар за поръсване

Разбийте 2 яйца с 1 ч.ч захар. Добавете олиото и прибавете 1 ч.ч. брашно с бакпулвера.

Настържете ябълките, изцедете сока им и добавете към тях 1 ч.ч захар  и  канелата.

Изсипете в предварително намазнена и набрашнена тавичка 2/3 от тестото или си оставете около 3-4 лъжици от него настрани. Отгоре поръсете с настърганите ябълки. Към отделеното тесто добавете брашно, толкова, колкото да се получат трохи, които поръсете върху ябълките.

Печете на предварително загрята фурна на 180 С.

Бях чувала за пълнено обезкостено пиле, но честно казано ми се струваше много сложна работа. Вчера  реших,  че е дошъл моментът и се заех с тази толкова трудна задача: ) Като за начало  изгледах няколко филмчета за това, как и откъде да започна с операцията, които ми бяха много полезни. Оказа се, че няма нищо сложно, просто човек трябва да се въоръжи с малко търпение и остър нож. Цялата операция по обезкостяването трая около 30 мин., но ако се вземе в  предвид, че никога преди това не бях обезкостявала пиле, смятам, че не отне кой знае колко време.

Обезкостеното пиле реших да напълня с ориз, който предварително обработих в тиган  до състояние полу готово.

Запържих ориза, към който добавих грах, залях с пилешки бульон и поръсих с подправки на вкус.  Естествено,  вие може да добавите към него каквото си пожелаете -  гъби, моркови, може да го напълните само с зеленчуци и каквото решите и имате в хладилника. Аз избрах да е възможно по-обикновено, тъй като така прецених, че ще се хареса  на детето. 

С готовия ориз напълних най-напред пилешките крилца и бутчетата, след което  с игла и конец заших малко от разрязаните гърди от където всъщност се отваря пилето за да се обезкости. Добавих и останалата част от ориза и заших докрай. Намазах пилето отгоре с масло и червен пипер и пъхнах в плик за печене. Пекох докато видях, че кожата е запечена .

Получи се много вкусно, сочно пиле, което със сигурност ще направя отново.

За гарнитура, може да сложите картофи, кисело зеле , зеленчуци или да поднесете със салата или туршия. Аз реших да сваря броколи и да направя сос, затова си изпекох само пилето. 

За мое огромно съжаление, не успях да направя снимки на разрез, тъй като времето за снимки съвпадаше с яденето и някои хора вече нямаха търпение да започнат. Добре, че по време на печенето от едната страна на пилето кожата се разцепи, така че ясно се вижда, че все пак е пълнено:)

И ако съм ви заинтрегувала с това пиле, никога не е късно да опитате да го направите!

Със сигурност и вашите деца понякога не искат да ядат това, което сте приготвили. И със сигурност обичат хляб, поне повечето . Е, моето не се различава от вашите. Понякога просто иска да яде само хляб, и не прави опит да опита друго.  Със следващите снимки,  нагледно ви показвам, какъв сандвич си направи сам,  от който отхапваше с такава наслада  сякаш имаше най-вкусните деликатеси върху него. 

Но, не, нямаше нищо друго, освен хляб върху филийка хляб.

Естествено, когато го направи, нямах възможност веднага да снимам, но няколко дена по-късно реших да повторя неговата идея и да ви усмихна. Първоначално бях замислила да го кръстя "Сандвича на бедняка", но тъй като това не е точно сандвич,  просто нарекох "Филийка хляб с хляб".

Надявам се, че успях да ви усмихна и същевременно да ви  подсетя за хората, които  в този момент за жалост,  може би нямат и този сандвич. Празниците наближават и ако имате добро сърце, подайте една филийка хляб на нуждаещият се до вас.

Днес, моя блог прави 1 месец от първата ми съществена публикация! Равносметката е 20 публикации , 40 последователи и достатъчно посетители. Благодаря на всички, които го посещават и ме подкрепят!  Надявам се с времето да се превърне в още по-интересно местенце!

И по този случай  ви черпя виртуално с едни бонбони , които правя за втори път и след неуспешния първи опит взеха, че се получиха.

Съотношението на продуктите го измислих на момента и до последно се страхувах дали ще се сгъсти сместта след като изстине, но за моя радост и късмет, това се случи.

Шоколадови трюфели

250 мл. неподсладена сметана (аз използвах Hopla)

200 гр. шоколад с 50% какао

50 гр. масло

коктейлни череши (може да ги пропуснете или да замените с ядки)

Затоплете сметаната  и преди да заври отместете от котлона.  Към нея прибавете шоколада на парчета и бъркайте до неговото разтваряне. Добавете маслото и оставете да изстине, след което приберете в хладилник и дръжте там поне за една нощ.

От изстиналия и втвърден крем оформете топчета, които оваляйте в какао, шоколадови пръчици, смлени ядки или с каквото желаете. 

Този път, реших да поставя в средата по една коктейлна черешка, която допринесе за още по-добрия вкус. Получиха се вкусни бонбони, топящи се в устата.

Правят се бързо, а крема може да се използва за сладки, торти и каквото фантазията ви роди.

Днес е Никулден! Желая много здраве и късмет  на всички именници!

Обичайно на този ден се яде риба, би било логично и аз това да покажа. Но, тъй като аз не мога да приготвям добре риба и все още нямам никакъв рибен специалитет, с който да ви впечатля, реших да си направя мъфини. И понеже навсякъде наоколо мирише на канела и коледа, нямаше как да не ги украся коледно, нищо че все още не съм украсила у дома.

Направих тези мъфини по една рецепта, която обикновено прилагам. Този път, реших да експериментирам и да добавя моркови и стафиди. Сигурно се досещате защо:), естествено, толкова ми хареса морковената торта,   че нямаше начин да не повторя.