Настоящите бухти са познати  на всички. Не  вярвам да има някой, който не ги е  правил  или опитвал, така че няма нищо ново под слънцето:). Но пък се надявам да ви хареса моето предложение за поднасяне,  с което може да изненадате половинката си  на празника. Разбира се, това се отнася за тези, които празнуват Св. Валентин.  Аз не съм особен почитател на празника, но все пак за да бъда актуална, реших да направя няколко интерпретации на тази тема. Приготвят се изключително бързо и лесно, а в комбинация с различни видове сладко, шоколад, пудра захар или сирене са една обикновена, но вкусна закуска. Идеално допълнение за сутрешното ви кафе, мляко или чай.

Предавам наградите на:

Тони

Мариета

Катето

Павлина

Траяна

Ани

Мъх

Дени

Еликсир

Живка

Диана

Ева

Марияна

Дани

ByBy 

Живеел  някога малък принц на две и половина.  Понякога бил много добър и послушен,  друг път палав,  но винаги много гальовен и общителен.  Един ден майка му решила да му даде червена ябълка за следобедна закуска. И въпреки, че той рядко похапвал ябълки, тази я взел с удоволствие. Майка му решила да се възползва от неговото благоразположение и извадила фотоапарата. Качила го на бабината табуретка и започнала да щрака докато се получили тези снимки :)

Леко срамежлив.......

След това започнал да раздава усмивки......

Накрая се уморил, махнал шапката от главата си и приказката свършила :)

Ябълката останала непокътната,  а принцът - гладен!

Тези питки  са толкова елементарни, че не знам дали изобщо има нужда от рецепта. Винаги се получават, независимо от пропорциите на продуктите. Освен като питки, могат да се направят и като тънък кекс, а в комбинация с топъл чай или мляко са идеалната закуска, поне за моя вкус.  И тъй като обожавам сладко - соления вкус, често  ги консумирам с мед.

Един ден, гостувайки на сестра ми, реших да се поразровя в нейната кухня за  интересни нещица, които могат евентуално да ми влезнат временно в  употреба. Тя естествено беше  много любезна и ми изкара половината си  покъщнина.  Имаше толкова неща, за които бях забравила, че съществуват... и толкова приятни спомени ми нахлуха в главата..... Веднага грабнах тези метални формички за орехчета и се зачудих от къде ги има. Никога не бях виждала, нито пък чувала да е правила. Майка ми и баба ми имаха преси за орехчета и гъбки, които седят забутани и забравени някъде в някой шкаф, и които скоро ще издиря, но точно  такива орехови черупки видях за първи път. Оказа се, че свекърва й и ги е подарила, но както си и знаех никой, никога не ги беше ползвал. 

Решена да направя вкусни орехчета, се прибрахме вкъщи с тези метални черупки. Не исках да са от типичното маслено тесто и реших да се поровя в нета за рецепта. Така попаднах и на този блог, от където взех рецептата. Замесих тестото и започнах да пълня черупките. Представете си 50 бр. черупки, колко бързо се пълнят с един помощник, който след мен разваляше всичко, но важното е, че накрая бяха направени:)

И така, ето и рецептата, по която ги направих:

За тестото:

125 гр масло

1 яйце

1/2 ч.ч. пудра захар

1/4 кисело мляко

3 ч.ч. брашно

1 ванилия

щипка сол

От изброените продукти замесете меко тесто. Направете малки топченца и  притискайки с пръстите си, облепете вътрешността на черупките.  Подредете всички черупки в тавичка и изпечете на предварително загрята фурна на 180 С.

Напълнете изстиналите черупки с крем по желание. Аз реших да ги напълня с този , който се получи чудесен, но всъщност не беше удачен за тях, тъй като черупките са твърди и им трябва по-течен крем, с който да омекнат.  

Така, че смятам, че с рецептата за крема, която  и авторката на рецептата е дала, ще се получат по-добре.

За крема:
1 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. брашно
2 с.л. кристална захар
1 бр. ванилия
125 гр. масло
5 с.л. пудра захар
смлени орехи
ром

Смесете прясното мляко, брашното и захарта. Загрейте на колона  с непрекъснато бъркане до сгъстяване. Оставете да се охлади.

Разбийте брашното с пудрата захар до побеляване. Прибавете ванилията и с непрекъснато бъркане малко, по малко изстиналия крем. Накрая прибавете смлените орехи и рома.

С така получения крем, напълнете черупките и ги слепете  по две.

Сигурно само който не  е опитвал шоколадово суфле, не знае какъв прекрасен десерт е. Когато за първи път чух името и по точно суфле, някак си не ми вдъхна доверие, но когато ми го поднесоха в любимото ми заведение, останах леко казано изненадана от приятния вид и божествен  шоколадов вкус. От тогава ми стана любим десерт, който често си поръчвам.

Винаги съм смятала, че приготвянето му отнема много време и е доста сложно. Не съм и помисляла, че мога да го направя вкъщи. Но когато  видях рецептата в сайта на  Cooks and Bakes и прочетох необходимите продукти и начинът на приготвяне, реших, че все пак не е толкова сложно и го направих. Думите ще са малко да опиша божествения му вкус, трябва  да го опитате.

Това толкова вкусно кексче, от което излиза течен шоколад е един прекрасен десерт,  с който може да изненадате гостите си или пък самите вие да се насладите по всяко време. Приготвя се за кратко, а веднъж приготвено може да  изпечете цялото количество, да  приберете в хладилник и да съхраните до 3 дни, или да го замразите (не е необходимо да го размразявате). Пече се непосредствено преди консумиране и се хапва топло. Идеално е в комбинация с топка сладолед.


Необходими продукти:

200 гр. натурален шоколад
200 гр. масло
7 яйца
270 гр. захар
125 гр. брашно
50 гр. натурално какао
мазнина за формите

Разтопете шоколада и маслото на водна баня (аз ги разтопих в микровълновата за по-бързичко).

Разбийте яйцата с захарта, добавете разтопения шоколад с маслото и накрая прибавете брашното с какаото.

Аз използвах тези 12 формички, които както виждате са доста пълнички и ми остана още малко от тестото, с което напълних допълнително още 4 силиконови, които замразих в фризера за да пробвам какво ще излезе.



Вие може да използвате керамични или еднократни алуминиеви формички.

И ако желаете да обърнете суфлето в чинийка , то тогава намажете формичките с масло и поръсете с какао. Аз сметнах, че на силиконовите форми няма да се залепи и намазването го пропуснах, но да си призная на моменти ме затрудни изваждането, така че следващия път задължително ще ги намажа.

Загрейте фурната на 225 С и печете за 10 мин., за да може да се изпекат отвън, а от вътре да останат  кремообразни. В противен случай, ще се превърнат в обикновени кексчета.

И тъй като все пак като количество се оказа доста, аз на момента на приготвянето изпекох само няколко броя, останалите прибрах в хладилник, а допълнителните форми както писах по-горе прибрах в фризера.

Нещо много важно:  при съхраняване  в  хладилник  печенето се увеличава с 1-2 мин., при замразяване - печете за 13-14 мин. Всичко това зависи от фурната, но при мен тези минутки се оказаха точни.

Да си призная, думата киш беше непозната за мен. Не бях опитвала никога, но хубавите фотографии на такъв, ме подканяха да го направя. Разрових се и намерих много интересна информация за него, прочетете я,  може би и на вас ще ви хареса историята му.  Оказа се, че може да се приготви по-най различен начин, според вкуса  и наличните продукти, но две неща са основни - масленото тесто и заливката.

И така, аз реших да изчистя нашия хладилник, който беше пълен с броколи - нали детето ги обича,  та се бяхме презаредили.  Получилият се киш ни хареса много,  а малкия го нарече пица  -  на такова му приличаше.

За съжаление този път изобщо не съм  доволна от снимките, тъй като докато се изпече грейна слънце на мястото, което бях подготвила, затова и доста дълго отлагах публикуването му. Все пак реших, че е важен продуктът, който наистина се оказа вкусен и горещо препоръчвам да направите.

Основната рецептата за тестото и заливката я взех от блога на Lois

За тестото:

1 яйце

250 гр. брашно

125 гр. масло

25-30 мл вода - аз реших да я пропусна

щипка сол

За заливката:

2 яйца

1/2 чаша мляко

1/2 чаша сметана

сол

За плънката: 

около 500 гр. сварени броколи

около 150 гр. бекон  - аз използвах нарязан на тънки филийки

Пармезан или кашкавал за поръсване.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Замесете тестото, завийте го в фолио и го оставете в хладилник поне за 30 мин.

През това време сварете броколите и ги отцедете от водата.

Пригответе заливката като разбъркате всички продукти.

Разточете тестото и покрийте дъното и стените на подходяща тавичка. Изпечете на предварително загрята фурна на 200 С за около 10-12 мин. , до полуготовност.

Разпределете отгоре сварените броколи, наредете парчетата бекон и залейте с заливката. Поръсете с пармезан или кашкавал и върнете в фурната до пълното му изпичане.

Надявам се, че който все още не е опитвал киш, ще остане очарован като мен!

Новата година дойде, а аз все още някак си съм в старата.

Сигурно защото рачешката ми природа ме води с " две напред, една назад ", или просто така се получава, но факта, че започвам новата година с рецепта и снимка от старата, е налице.

Надявам се, все пак да си влезна в ритъм и да се прехвърля в  новата възможно най-бързо.

Този пай го видях  в стрийма на Тонито, която пък от своя страна беше взела рецептата от сайта на  Кеми  от Вкусно и красиво. Имах всички нужни продукти и веднага се захванах с направата му. Но, след великото плюскане по Коледа, все пак реших, че няма кой  да го яде вкъщи, освен аз,  и направих половин доза. И понеже ми се стори малко като количество за моята тавичка, го направих в форми за тарталети. Получиха се 6 страшно  вкусни пайчета и да си призная, освен печена, варена и пържена тиква, на сладкиши не бях правила, но останах много очарована от рецептата, и смятам честичко да повтарям.