Беше ми останал сух хляб, който някак си ме беше жал да изхвърля. Така си съхнеше седмици наред,  докато реша какво да го направя.  И въпреки, че вкъщи лук  не се яде,  сухите питки ме подтикнаха да купя и да си направя тази толкова вкусна попарка, която моя дядо си правеше сам  и както я наричаше,  беше като мехлем. Та дядо, който не умееше да готви, правеше най-вкусната попарка, вкусът на която ще помня винаги.  Просто, лесно, но повярвайте ми -  ужасно вкусно ядене,  поне за мен.

И понеже баба и дядо все си ги спомням заедно, някак си не вървеше да наснимам гювечетата без бабените каренца, които специално ни беше нашила на всички внучки за чеиз, и които бяха изгладени и нагънати в найлонов плик с бележка - Петя! Ех, спомени!

Нямам обяснение защо, но си признавам, че в последните години рядко си купувам кулинарни книги и списания. Дали защото интернет е залят с всякакви рецепти и ми е по-лесно да търся в гугъл - не знам, но факта си е факт. 

Та в редките случаи, в които се прибирам със списание , то това е  Good Food. Следващата рецепта за тези вкусни пържени филийки е взета именно от него.

Необходими продукти:

1 зрял банан

75 гр. натрошен млечен шоколад

4 филии бял хляб

3 яйца

1 с.л. сметана

1 с.л. мед или кленов сироп

1 пакетче ванилена захар

25 гр. масло

По желание канела на прах, пудра захар или още мед за сервиране.

Приготвяне:

Нарежете банана и го намачкайте с вилица. Объркайте го със ситно натрошения шоколад.

Намажете две филии с банан и шоколад почти до кората. Отгоре покрийте с другите две филии и ги притеснете като сандвич.

В плитък съд разбийте яйцата, сметаната, меда и ванилената захар. В голям тиган разтопете маслото на среден огън. Потопете единия сандвич в разбитите яйца, така че да се напои и от двете страни. Запържете го от двете страни до златистокафяво. Шоколадът леко ще се разтопи. Повторете и с другия сандвич.  Готовите сандвичи срежете на половина и поднесете поръсени с канела на прах, пудра захар или мед.

Както споменах в предишната си публикация,  една от причините да липсвам беше нашето  кратко посещение в Швейцария.  За  наш късмет времето се оказа мрачно и дъждовно през целия ни престой, но то нямаше никакво значение. Всичко останало беше просто прекрасно.

Пътуването ни беше приятно, а малкият юнак геройски издържа  полета без да мигне и секунда,  макар да бе станал в 2 през нощта.  А когато се отправихме към изходите на аерогарата и трябваше да се качим в метрото, швейцарска музика с звуци на крави и  звънци ни посрещна, и усмихна за добро утро.

Разбира се, предвид ранния час, нашите мили домакини ни бяха приготвили закуска, част от която беше швейцарски хляб  с масло. Аромата му се усещаше отдалеч, а вкусът му  беше превъзходен.  Естествено, той се превърна в любим хляб и често присъстваше на нашата трапеза. Именно с него ще ви запозная днес. Нарича се  Zopf или преведено на български -  плитка, както всъщност се оформя.  Приготвя се бързо, лесно и не изискват специални продукти. А когато се отчупи, се дели на конци, точно като нашия български козунак.  Няма да ви казвам колко често го правя вече, сами може да предположите.

Необходими продукти:

500 гр. брашно
1 и 1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
60 гр. меко масло
15 гр. мая
300 мл. прясно мляко

1 яйце или 1 жълтък за намазване

1. Разтворете  маята със захарта в  прясното мляко, което предварително сте затоплили  леко.
2. В голям съд изсипете брашното и  солта.
3. Добавете мекото масло на парчета и направете  маслени трохи.
4. Изсипете маята с млякото и омесете тестото.
5. Оставете да втаса .

6. Разделете готовото тесто на две (така ще се получат две хлебчета). Всяка половинка разделете отново на две и по начина, който е даден във видеото ги оплетете.  В случай, че се затрудните, спокойно може да разделите едната половина на три и да я оплетете на плитка. Изчакайте отново да втаса и преди да поставите във фурната, намажете с  жълтък или цяло яйце,  разредено с  капки прясно мляко.

Поставете във фурната на най-долното ниво и изпечете на 220 С на вентилатор   за около 35-45 мин. Ако при чукане е кух, означава че е готов.




И въпреки, че нямах особено желание и възможност за снимки, все пак поснимах малко  в единствения  ден, в който не валеше.  Предупреждавам, че част от снимките са правени от колата, в движение.

Първото голямо кръстовище, което ни посрещна в Берн.


















Доказателство, че децата нямат езикова бариера в игрите :)



Тук са ми изключително сладки :)









Обърнете внимание на предметите, които са изпускани от хората при мечките. Събирани са през годините и са подредени в няколко витрини - от ченета, обективи, до сутиени :)













На следващата снимка фокуса ми е избягал, тъй като отново е снимана в движение, но я качвам  специално за почитателите на бухалите. Доста колела на кръгово движение  по пътя от Берн до Цюрих  бяха украсени с ето такива метални животинки. Не знам дали има някаква символика или просто са продукт  на дизайнера.


А тези симпатични варели с нарциси красяха улиците на Herzogenbuchsee. Идеята доста ми хареса:)


Ще завърша с една къща, която заснех близо до едно езеро и олицетворява целия наш престой. Направена е през прозореца на колата, в  движение, в последния момент преди да я отминем.

По цял ден в нас се гледа BabyTV, CN и Boomerang , които постоянно се редуват. И както се досещате, не може  и дума да се каже за друг канал, в противен случай ще има рев и недоволство от страна на малкия ми господинчо. Та в редките случаи, в които съм успяла да надзърна на друг канал, естествено съм хванала някое предаване към края си. Така беше и с тези питки , които един мъж ги правеше по Utilisima. Всъщност, освен, че най-важно било печенето, друго нищо не хванах. Заинтригувана от начина на печене, все пак реших да пробвам.

И  понеже човекът повтори, че дори тестото не е от значение, а важно било печенето, набързо замесих съвсем обикновено тесто от брашно, мая, сол, малко зехтин и вода. Всичко беше на око, но аз по принцип рецепти за хляб рядко спазвам.  Обаче, начинът на печене, за който постоянно споменавам, трябваше да бъде такъв, какъвто го показаха.

И така, ето най-важната част:

Загрейте фурната на 180-200 С , поставете на дъното една тава с вода , вмъкнете втасалите питки и периодично през 15-20 мин. с пулверизатор пълен с вода пръскайте върху тях. Така водата, която попада отгоре не позволява да се изсуши кората,  а крайния резултат е една дебела вкусна коричка.

И тъй като си имах помощник, който нямаше търпение да се изпекат  питките и постоянно надничаше в фурната, още топли, топли ги нападнахме с зехтин, чубрица и сол.  Научих го на кое се казва  циганска баница, а сега когато ме видя да обработвам снимките ми каза  "мамо, искам правим питки"!