Наоколо кипи усилена жътва, която ми напомни за миналогодишните снимки на малчо и сеното. Приятно гледане.
Измина доста време от последната ми публикация, но така се случи. Сега обаче съм заредена с много сили и енергия, и имам повече от всякога желание за снимки. Естествено, най- много обичам да снимам моето единствено и най-вярно моделче, което този път се постара да напише писмото до Дядо Коледа пред камерата и си пожела скромно само два подаръка.
Напоследък доста занемарих публикациите в блога, но ме вълнуват разни други неща, за които ще пиша може би някой друг път. Днес обаче, реших да ви пусна няколко снимки на моя малък, пораснал мъж, който вече 4 години ни радва и осмисля живата ни. Да ни е жив и здрав!
На фона на всички Коледни красоти, които заливат интернет и на вашите вкусотии, аз реших да изневеря на готвенето със снимки. Надявам се да ви усмихнем!
Живеел някога малък принц на две и половина. Понякога бил много добър и послушен, друг път палав, но винаги много гальовен и общителен. Един ден майка му решила да му даде червена ябълка за следобедна закуска. И въпреки, че той рядко похапвал ябълки, тази я взел с удоволствие. Майка му решила да се възползва от неговото благоразположение и извадила фотоапарата. Качила го на бабината табуретка и започнала да щрака докато се получили тези снимки :)
В началото бил малко замислен.......
Леко срамежлив.......
След това започнал да раздава усмивки......
Накрая се уморил, махнал шапката от главата си и приказката свършила :)
Ябълката останала непокътната, а принцът - гладен!