Както споменах в предишната си публикация,  една от причините да липсвам беше нашето  кратко посещение в Швейцария.  За  наш късмет времето се оказа мрачно и дъждовно през целия ни престой, но то нямаше никакво значение. Всичко останало беше просто прекрасно.

Пътуването ни беше приятно, а малкият юнак геройски издържа  полета без да мигне и секунда,  макар да бе станал в 2 през нощта.  А когато се отправихме към изходите на аерогарата и трябваше да се качим в метрото, швейцарска музика с звуци на крави и  звънци ни посрещна, и усмихна за добро утро.

Разбира се, предвид ранния час, нашите мили домакини ни бяха приготвили закуска, част от която беше швейцарски хляб  с масло. Аромата му се усещаше отдалеч, а вкусът му  беше превъзходен.  Естествено, той се превърна в любим хляб и често присъстваше на нашата трапеза. Именно с него ще ви запозная днес. Нарича се  Zopf или преведено на български -  плитка, както всъщност се оформя.  Приготвя се бързо, лесно и не изискват специални продукти. А когато се отчупи, се дели на конци, точно като нашия български козунак.  Няма да ви казвам колко често го правя вече, сами може да предположите.

Необходими продукти:

500 гр. брашно
1 и 1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
60 гр. меко масло
15 гр. мая
300 мл. прясно мляко

1 яйце или 1 жълтък за намазване

1. Разтворете  маята със захарта в  прясното мляко, което предварително сте затоплили  леко.
2. В голям съд изсипете брашното и  солта.
3. Добавете мекото масло на парчета и направете  маслени трохи.
4. Изсипете маята с млякото и омесете тестото.
5. Оставете да втаса .

6. Разделете готовото тесто на две (така ще се получат две хлебчета). Всяка половинка разделете отново на две и по начина, който е даден във видеото ги оплетете.  В случай, че се затрудните, спокойно може да разделите едната половина на три и да я оплетете на плитка. Изчакайте отново да втаса и преди да поставите във фурната, намажете с  жълтък или цяло яйце,  разредено с  капки прясно мляко.

Поставете във фурната на най-долното ниво и изпечете на 220 С на вентилатор   за около 35-45 мин. Ако при чукане е кух, означава че е готов.




И въпреки, че нямах особено желание и възможност за снимки, все пак поснимах малко  в единствения  ден, в който не валеше.  Предупреждавам, че част от снимките са правени от колата, в движение.

Първото голямо кръстовище, което ни посрещна в Берн.


















Доказателство, че децата нямат езикова бариера в игрите :)



Тук са ми изключително сладки :)









Обърнете внимание на предметите, които са изпускани от хората при мечките. Събирани са през годините и са подредени в няколко витрини - от ченета, обективи, до сутиени :)













На следващата снимка фокуса ми е избягал, тъй като отново е снимана в движение, но я качвам  специално за почитателите на бухалите. Доста колела на кръгово движение  по пътя от Берн до Цюрих  бяха украсени с ето такива метални животинки. Не знам дали има някаква символика или просто са продукт  на дизайнера.


А тези симпатични варели с нарциси красяха улиците на Herzogenbuchsee. Идеята доста ми хареса:)


Ще завърша с една къща, която заснех близо до едно езеро и олицетворява целия наш престой. Направена е през прозореца на колата, в  движение, в последния момент преди да я отминем.

Доста дълго не бях писала тук :( 

Първо нямах муза, след това време, после едно дългоочаквано пътуване до Швейцария..... и всичко това доведе до доста дълъг застой. Но да не си мислите, че през всичкото това време не съм мислила за това местенце, което се превърна в част от мен - напротив.  И за тези, които са се затъжили за мен съм им приготвила много рецепти и снимки, които в най-скоро време ще публикувам.

Едва ли ще успея да прегледам всички ваши вкусотии, които сте приготвили през този период, но постепенно се надявам да наваксам.

Това е, имах нужда да драсна два-три реда тук, надявам се, че не сте ме забравили. 

До скоро!!!

Отново ще съм много телеграфична, но така и така си играх да правя тези яйца, а и специално силиконови  форми си купих за тях,  та  преди да е минал Великден реших да си ги покажа. Всъщност, малко след като ги бях направила видях още една прекрасна идея  в блога на Ваня от С нож и вилица в ръка, която със сигурност ще  приложа, макар и доста след празника, но шоколадовите черупки ми отлежават спокойно в хладилника , а в момента няма кой да мисли за тях. 

Идеята е взета от тук и мисля, че в случая  точно тя е важна.  И понеже аз много често съм джаста-праста и нямам търпение за нищо, реших да ги напълня по възможно най-простия начин.  Разбърках малко сладкарска сметана и разрязах готови сухи пасти, с които напълних вече готовите шоколадови черупки,  които предварително бях  направила от разтопен  шоколад. Гарнирах с ягодки и шоколад  и се получи това. Разбира се, вие може да направите по-специален крем и блатове.

Честит Великден на всички католици!

След кратка пауза, не мога да не се похваля с първото ми гостуване в невероятно красивия и пълен с интересни предложения блог на Ваня от Culinary with me, за която специално приготвих Сладки равиоли и Тимбало с картофи, броколи и шунка.  Благодаря за поканата Ванче!

Надявам се, че моите предложения  ще ви харесат!

Сладки равиоли